Когато се разхождаш по брега,
навярно чуваш тихите ми стъпки.
Промушвам длан във твоята ръка.
Студена е без мен... И аз я топля.
Когато си сред хора и сред шум -
усещаш ме...
И знаеш, че сме двама.
И аз и ти живеем като в сън.
Със сигурност и пулса ми долавяш.
Когато тъжното небе сълзи...
и ситно мрежи стъкления покрив...
до теб съм пак. Към него погледни... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up