Когато се разхождаш по брега,
навярно чуваш тихите ми стъпки.
Промушвам длан във твоята ръка.
Студена е без мен... И аз я топля.
Когато си сред хора и сред шум -
усещаш ме...
И знаеш, че сме двама.
И аз и ти живеем като в сън.
Със сигурност и пулса ми долавяш.
Когато тъжното небе сълзи...
и ситно мрежи стъкления покрив...
до теб съм пак. Към него погледни... ...