Живея в свят на приземени хвърчила
и птиците отдавана са влечуги...
Небетата престориха се на земя,
а в тях поникваха лилави теменуги...
И тоя свят, вродено изродлив,
ме гали с потна длан – пиян комшия.
Разкъсан спомен, спящ, но още жив,
от детството усмивки да съшия.
Две чанти свят, тежат ми като гроб.
Камбанените кули ме придърпват -
от восък да си сътворя живот,
от вяра да си донаправя църква. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up