Живея в свят на приземени хвърчила
и птиците отдавана са влечуги...
Небетата престориха се на земя,
а в тях поникваха лилави теменуги...
И тоя свят, вродено изродлив,
ме гали с потна длан – пиян комшия.
Разкъсан спомен, спящ, но още жив,
от детството усмивки да съшия.
Две чанти свят, тежат ми като гроб.
Камбанените кули ме придърпват -
от восък да си сътворя живот,
от вяра да си донаправя църква. ...