Jun 6, 2009, 4:11 PM

Живи въглени 

  Poetry » Love
788 0 8

Живи  въглени

 

 

Пепел с ръцете  се не   рови!

Въглените живи  са   в нея!

С ревност  душата  си  недей трови,

учудено не   питай защо беснея!

 

От  всеки  въглен ярък  

огън ще запаля жарък!

Спомените  на мойта  младост

ще разгръщам  нощем  с  радост!

 

Подаръците на съдбата взехме!

Да  се  обичаме  до днес не  спрехме!

Време  е   младите  да  са  щастливи,

ние да се  молим, да са здрави-живи!

 

На бряг самотен  ме остави.   

Самотата да  ми   е  другар.  

Не  ме  съди   за  наивността   ми,     

 прости, като великодушен  дар!

 

В  зрелостта ни  обич   ще  открием.

Не  трябва   към  луната   пак  да  вием!

Край  огнището   уютно  да   се   съберем,

със   спомените някак   ще   се  разберем!

 

 

 

 

 

 

 

 

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??