Apr 28, 2011, 9:36 PM

Живот 

  Poetry » Love
854 0 8

Моя мъко, стаена в очакване,

колко думи по тебе изпях,

наранена от крадени залези

и белязана с обич и страх.

 

Моя орис в богатство и в нужда,

запечатана в стегнат юмрук,

колко нощи гневът те събуждаше

като огън, запален от друг.

 

Мое време, до болка откупено,

заплатено с мечти и сърце,

но останало вярно и трудно,

със наивно и детско лице.

 

Клетво моя, свистяща във въздуха

като меч, запокитен в степта,

тебе търся във дните си блудни,

тебе вричам любов и душа.

 

 

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??