Моя мъко, стаена в очакване,
колко думи по тебе изпях,
наранена от крадени залези
и белязана с обич и страх.
Моя орис в богатство и в нужда,
запечатана в стегнат юмрук,
колко нощи гневът те събуждаше
като огън, запален от друг.
Мое време, до болка откупено,
заплатено с мечти и сърце,
но останало вярно и трудно,
със наивно и детско лице. ...