Feb 15, 2015, 10:01 AM

Живот 

  Poetry » Other
506 0 0

Живот 

 

Ех, животе, няма като тебе!

Учиш ни на толкова неща,

но често тоз урок остава

във нечия изстрадала душа.

Ех, животе, толкоз ме раниха,

че душата ми прозрачна е сега.

Ела, да видиш болката ми тиха,

ела да видиш моята тъга.

Днес те моля тебе за услуга,

нека не порасна никога.

Нищо, че това ще е заблуда,

нека помечтая си сега.

Щом порасна болките прииждат

и често грешки щастия рушат,

хората пък толкова завиждат,

че чак от злоба ще се задушат.

Дай, животе, щастие на всеки

и нека да намерим най-добре

пътища към разума по-преки,

пътища към светъл ден.

Всички хора тънем във забрава,

как, животе, правиш го това

всеки търси, всеки се надява

от утре да е с по-добра съдба.

Нищо, че не исках да порасна

аз израснах и разбрах,

че животът е пътека тясна,

през която се върви без страх.

 

 

© Веселина Колева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??