Живот
Ех, животе, няма като тебе!
Учиш ни на толкова неща,
но често тоз урок остава
във нечия изстрадала душа.
Ех, животе, толкоз ме раниха,
че душата ми прозрачна е сега.
Ела, да видиш болката ми тиха,
ела да видиш моята тъга.
Днес те моля тебе за услуга,
нека не порасна никога.
Нищо, че това ще е заблуда,
нека помечтая си сега.
Щом порасна болките прииждат
и често грешки щастия рушат,
хората пък толкова завиждат,
че чак от злоба ще се задушат.
Дай, животе, щастие на всеки
и нека да намерим най-добре
пътища към разума по-преки,
пътища към светъл ден.
Всички хора тънем във забрава,
как, животе, правиш го това
всеки търси, всеки се надява
от утре да е с по-добра съдба.
Нищо, че не исках да порасна
аз израснах и разбрах,
че животът е пътека тясна,
през която се върви без страх.
© Веселина Колева Все права защищены