Dec 30, 2016, 7:43 AM

Живот 

  Poetry » Phylosophy
546 0 3

Ако съществуваш без болка,

без кратка рана дори,

без тъга по отминали дни,

значи в опасен порок завъртян си!

 

Поглеждаш, страдаш, търсиш назад.

Изпращаш послание до целия свят.

Позираш в мръсните хорски очи.

 

Затуй в ехо крещиш неразбран.

Търсиш смирение, скромност, добро.

 

Но как би различил добротата...?

© Юлиян Петков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??