Навъзват се дните, като бримки на плетка.
Плетем си. Всеки своя жилетка.
Украсяваме с различни плетки
и ... идва момент, да я завършим.
Да затегнем конеца и да свършим.
Но, други продължават да плетат.
Имат още много път да извървят.
Дори не забелязват, че ти си на бието!
А, когато те няма вече сред тях,
никой не липсва! Не е останал даже прах!
Вече от небитието ги гледам
и питам със страх: ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Гледах преди няколко дни концерт по повод рожден ден на Борислав Грънчаров. Популярен певец от миналото и член на групата Бо Бо Бо. В нея пеят Б. Брънчаров, Борис Годжунов и Боян Иванов. Май всички вече са мъртви. Не съм сигурна само за Грънчаров. А бяха идоли. Днес малцина се сещят за тях. Този концерт, плюс емоционалната ми настройка в последно време, плюс творбата на Анабел, за черното.... Всичко това ме накара да напиша това. Написах още едно в този ден, но ще го пусна утре. Дано това ви хареса, въпреки песимизма си. :)