Навъзват се дните, като бримки на плетка.
Плетем си. Всеки своя жилетка.
Украсяваме с различни плетки
и ... идва момент, да я завършим.
Да затегнем конеца и да свършим.
Но, други продължават да плетат.
Имат още много път да извървят.
Дори не забелязват, че ти си на бието!
А, когато те няма вече сред тях,
никой не липсва! Не е останал даже прах!
Вече от небитието ги гледам
и питам със страх: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Гледах преди няколко дни концерт по повод рожден ден на Борислав Грънчаров. Популярен певец от миналото и член на групата Бо Бо Бо. В нея пеят Б. Брънчаров, Борис Годжунов и Боян Иванов. Май всички вече са мъртви. Не съм сигурна само за Грънчаров. А бяха идоли. Днес малцина се сещят за тях. Този концерт, плюс емоционалната ми настройка в последно време, плюс творбата на Анабел, за черното.... Всичко това ме накара да напиша това. Написах още едно в този ден, но ще го пусна утре. Дано това ви хареса, въпреки песимизма си. :)