Здравейте господин живот,

Къде си мислиш че отиваш,

защо си тръгнал в галоп

и бавно сякаш ме убиваш.

Какво му трябва на човек.

Любов и малко вино,

и спомени, натрупани поне от век

в житейското казино.

Суетни сме си хората, нали

и суетата ни убива,

и макар вината да боли,

ние винаги ще сме такива.

Животът ни е само миг

и този миг е много време,

и никой не е толкова велик,

че някой за тебе да му дреме.

Но виж, разбирам те и теб,

и ти си имаш план за всеки,

затуй използвай го, човек,

да трупаш спомени  вовеки.