Здравейте господин живот,
Къде си мислиш че отиваш,
защо си тръгнал в галоп
и бавно сякаш ме убиваш.
Какво му трябва на човек.
Любов и малко вино,
и спомени, натрупани поне от век
в житейското казино.
Суетни сме си хората, нали
и суетата ни убива,
и макар вината да боли,
ние винаги ще сме такива.
Животът ни е само миг
и този миг е много време,
и никой не е толкова велик,
че някой за тебе да му дреме.
Но виж, разбирам те и теб,
и ти си имаш план за всеки,
затуй използвай го, човек,
да трупаш спомени вовеки.
© Hristo Hristov Todos los derechos reservados