Nov 8, 2007, 4:43 PM
Живот
Времето минава безусетно и ни понася безмилостно кам бурния тежък живот.
А аз все още мисля по кой път да поема.
Толкова съм объркана, толкова мъка тая в малката си, но добра душа.
И няма кой да я оцени такава, каквато е тя!
Мисля аз, непрекъснато мисля какво да правя със своя живот.
Самотата разяжда моята душа.
Болката разкъсва сърцето.
И пак отминава денят,
така - между пръстите на ръцете.
А аз все още мисля по кой път да поема.
Толкова съм объркана, толкова мъка тая в малката си, но добра душа.
И няма кой да я оцени такава, каквато е тя!
Мисля аз, непрекъснато мисля какво да правя със своя живот.
Самотата разяжда моята душа.
Болката разкъсва сърцето.
И пак отминава денят,
така - между пръстите на ръцете.
© Николета Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Замръзналото пролет се топи
и от водата попита от земята,
нещо ново в теб ще се роди.
Защото със страдание душата,
ражда радостта и светлината,
блесва с хиляди лъчи,
усмивката разчупила недрата,
от която радостта ще се появи.
Не е мечта,надеждата гори в очите,
дори през най-ужасната студена нощ.
Защото живота не е само страдание,
не сме царе,за да живеем само във разкош.
А силата на младостта кипи
и в тебе ще избухне,потърпи.
Сълзата капне ли в земята,
напоява в теб покълнали цветята.
А днес е мраз,хвърчи снега,
и лош е днес света.
Но няма нищо да се промени,
промяната ти първо от тебе започни!!! -
Тц,нещо доста му куца...и не само правописът.."към бурния .."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Самотата разяжда моята душа.
Болката разкъсва сърцето.
И пак отминава денят,
така - между пръстите на ръцете."
Давай смело напред, събери пръстите в шепа и подари своя ден на хората ...