Nikol_sweet (Николета Димитрова)
1 0
8.11.2007 г., 16:43 ч.

Живот 

  Поезия » Философска
615 0 3
Времето минава безусетно и ни понася безмилостно кам бурния тежък живот.
А аз все още мисля по кой път да поема.
Толкова съм объркана, толкова мъка тая в малката си, но добра душа. 
И няма кой да я оцени такава, каквато е тя!
Мисля аз, непрекъснато мисля какво да правя със своя живот.
Самотата разяжда моята душа.
Болката разкъсва сърцето.
И пак отминава денят,
така - между пръстите на ръцете.

© Николета Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много искрено, нежно, доверчиво и откровено... Николета, търсиш себе си и е чудесно, че си избрала поезията за това ! А поезията се чувства и ражда в големите души...
    "Самотата разяжда моята душа.
    Болката разкъсва сърцето.
    И пак отминава денят,
    така - между пръстите на ръцете."
    Давай смело напред, събери пръстите в шепа и подари своя ден на хората ...
  • Замръзналото пролет се топи
    и от водата попита от земята,
    нещо ново в теб ще се роди.

    Защото със страдание душата,
    ражда радостта и светлината,
    блесва с хиляди лъчи,
    усмивката разчупила недрата,
    от която радостта ще се появи.

    Не е мечта,надеждата гори в очите,
    дори през най-ужасната студена нощ.
    Защото живота не е само страдание,
    не сме царе,за да живеем само във разкош.

    А силата на младостта кипи
    и в тебе ще избухне,потърпи.
    Сълзата капне ли в земята,
    напоява в теб покълнали цветята.

    А днес е мраз,хвърчи снега,
    и лош е днес света.
    Но няма нищо да се промени,
    промяната ти първо от тебе започни!!!
  • Тц,нещо доста му куца...и не само правописът.."към бурния .."
Предложения
: ??:??