Живот бих дал
Когато ме наказваш със мълчание,
из лабиринта му безсилен бродя,
минавам километри разстояние,
но никой път към изхода не води...
И може би граничи със безумие
надеждата, че стигна ли ъглИте,
да, там, зад тях, ме чакат твойте думи
и „Как си, мили?...” ти ще ме попиташ...
Но и зад тях посреща ме мълчание,
и вместо думи – множество посоки...
Пред тишината всяко изтезание
е рай, сравнено с болката жестока...
Най-вярната посока е решение,
което можеш само ти да вземеш...
И то е - няма никакво съмнение -
да не заключваш думите за мене!...
Гласът ти носи светло вдъхновение
и пали огънчета във очите!...
Живот бих дал за онова вълнение,
което слива във едно душите!...
© Роберт All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Добра идея и добро изпълнение!
-
Радвам се, че ти е приятно на страничката ми, Валя!...
-
Ааааа, не се чете, а се усеща! Страхотно Роби! Няма как да вкарам всичко в любими, за това ще те последвам. Ще те чета по малко всеки ден. Доставяш радост.
-
Благодаря!...
-
Разтърсващо! Усеща се със сърцето! Аплодисменти!
-
Благодаря за вниманието ви, приятели!...Коментарите ви ме задължават да се старая още повече!...
-
🌸 Красиви са словата ти!🌸
-
"Живот бих дал".Дори тези три думи са достатъчни за да кажеш всичко!
-
Чудесно!
-
Да, само който е изпитвал това вълнение, той знае стойността му и винаги го търси... Прекрасни стихове, Роберт! Благодаря ти за удоволствието!
-
...Понякога и едничка дума е достатъчна, понякога и само поглед... ))
Хубаво е, Роби!! -
Даааа, Роби. За това вълнение си заслужава.
Поздрави и хубав ден
-
Прекрасно е!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубав ден, приятелю!...