4.08.2017 г., 7:50 ч.  

Живот бих дал 

  Поезия » Любовна
706 7 14

Когато ме наказваш със мълчание,

из лабиринта му безсилен бродя,

минавам километри разстояние,

но никой път към изхода не води...

 

И може би граничи със безумие

надеждата, че стигна ли ъглИте,

да, там, зад тях, ме чакат твойте думи

и „Как си, мили?...” ти ще ме попиташ...

 

Но и зад  тях посреща ме   мълчание,

и вместо думи – множество посоки...

Пред тишината всяко изтезание

е рай, сравнено с болката жестока...

 

Най-вярната посока  е решение,

което  можеш само ти да вземеш...

И то е - няма никакво съмнение -

да не заключваш думите за мене!...

 

Гласът ти носи светло вдъхновение

и пали  огънчета  във очите!...

Живот бих дал за онова вълнение,

което  слива във едно душите!...       

 

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Румене!..
    Хубав ден, приятелю!...
  • Добра идея и добро изпълнение!
  • Радвам се, че ти е приятно на страничката ми, Валя!...
  • Ааааа, не се чете, а се усеща! Страхотно Роби! Няма как да вкарам всичко в любими, за това ще те последвам. Ще те чета по малко всеки ден. Доставяш радост.
  • Благодаря!...
  • Разтърсващо! Усеща се със сърцето! Аплодисменти!
  • Благодаря за вниманието ви, приятели!...Коментарите ви ме задължават да се старая още повече!...
  • 🌸 Красиви са словата ти!🌸
  • "Живот бих дал".Дори тези три думи са достатъчни за да кажеш всичко!
  • Чудесно!
  • Да, само който е изпитвал това вълнение, той знае стойността му и винаги го търси... Прекрасни стихове, Роберт! Благодаря ти за удоволствието!
  • ...Понякога и едничка дума е достатъчна, понякога и само поглед... ))
    Хубаво е, Роби!!
  • Даааа, Роби. За това вълнение си заслужава.
    Поздрави и хубав ден
  • Прекрасно е!
Предложения
: ??:??