С ръце, скръстени в молитва,
пред святата икона падам аз на колене,
а устните, мокри от сълзи тихичко изричат:
"Господи, върни ми го за ден поне!"
След миг на мъртва тишина,
небето с гръм и трясък се разтвори,
ярка светлина очите мои заслепи
и мъжки плътен глас тихо заговори:
"Сълзите избърши
и духом ти недей да падаш!
Дори до смърт да те боли,
борбена и силна остани! ...