Слънце бе изгряло над полята, нивите, навред
и хората се смееха – всичко беше им наред.
Само мен ме нивга слънчев лъч докосна.
Вечно криеше се той зад мъгливите прозорци,
зад раздраните пердета, от сърдечните пороци.
Заобиколена от мълчание и грохот на куршум,
аз паднах на земята и потъна моят ум във сън.
Така умря едната ми надежда
и вярата от мен
излитна
безвъзвратно.
Та ето ме сега стоя пред теб – ...