Пролетта тъй чакана дошла е
с вятъра утихнал през нощта.
А пък аз я срещнах с болка само -
от огньове цяла изгрях,

дето ден след ден аз все ги палех,
всичко огнено да бъде то.
Миг един за себе си забравих
да запазя в целия живот.

Миг, във който само да се грея,
да потъвам в сини небеса,
аз безгрижно песни да си пея
и запален огън да гася.

Пролет мила, тъй дали ще мога?
Все едно без слънце да си ти.
Предпочитам аз живот със огън
та дори да пали, да боли…