Sep 14, 2017, 9:09 PM

Живот в черупка 

  Poetry » Other
575 4 5

Засявам дните си с мълчание.

И наблюдавам. И обмислям

сърдечните си разстояния

и облаците, в мен надвиснали.

 

Вървя по острото на ножа.

От капка дъжд си шия дреха.

Тъгата свличам като кожа.

Прегръщам първата утеха.

 

А после бавно се смирявам...

(Животът трополи. Двуколка.)

И добротата си ви давам,

преди да изгоря от болка.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??