14 сент. 2017 г., 21:09

Живот в черупка 

  Поэзия » Другая
574 4 5

Засявам дните си с мълчание.

И наблюдавам. И обмислям

сърдечните си разстояния

и облаците, в мен надвиснали.

 

Вървя по острото на ножа.

От капка дъжд си шия дреха.

Тъгата свличам като кожа.

Прегръщам първата утеха.

 

А после бавно се смирявам...

(Животът трополи. Двуколка.)

И добротата си ви давам,

преди да изгоря от болка.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??