Животите ни непонятни

Oct 15, 2017, 8:40 PM

Poetry » Other

530 1 12

Животите ни непонятни
Сгромолясват се пътеките
и шепнат в свойта смърт
„Да, не бяхме от най-леките
Плът сме от Големия ти Път”
Не чувам друго – само трясък,
ослепявам в този прах –
разрухата им с вкус на пясък
от смъртта им ме е страх.
Сякаш не вървях, а носих ги
на крехките си рамене
питам се, вървейки просих ли ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Животите ни непонятни

Want to read more?

Random works