ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
15.10.2017 г., 20:40 ч.

Животите ни непонятни 

  Поезия » Друга
485 1 12

Животите ни непонятни 

Сгромолясват се пътеките
и шепнат в свойта смърт
„Да, не бяхме от най-леките
Плът сме от Големия ти Път”

Не чувам друго – само трясък,
ослепявам в този прах –
разрухата им с вкус на пясък
от смъртта им ме е страх.

Сякаш не вървях, а носих ги
на крехките си рамене
питам се, вървейки просих ли
и трябва ли пътека да умре.

Не вярвам да изчезнат. Не.
Да забравя, че ги бродих
тичайки, понякога – на колене,
но никога не ги заложих

Замах. И до атом ги разложих
Как се заличават стъпки на дете –
пета, оставила ухание на рози,
да го вдъхнеш – първо те боде.

през тръни се тъче Живеца –
Трън в най-яркото ”лила”
От тях короната е на Твореца
Но за тоз венец са нужни Стъпала

Осъдени на смърт, къси, дълги –
Все едно. Всяко нещо има край –
някои пък – не, но те са кръгли
Един е Пътят, и ще Те намеря знай,

а Хребетите – всичките са смугли,
макар на хоризонта да са златни.
Пътеките ми, тичали са като луди
вярвали, че има пътища обратни


Рената

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много си мила Силви, благодаря ти и от тук!
  • От стиховете ти оживяват нови светове, а картините се сменят пред очите ми!
  • Влад, Маги, Хари, Оксимороне, благодаря ви!
    И аз те прегръщам, скъпа, Руми!
  • Поздрав, Рени!
  • Хубаво!
  • Изваяно.... истинско, размислящо. .. влезе в душата ми, мила Ренета... прегръщам те..
  • Прегръщам те, мило момиче!
  • Руми, сигурна съм, че ако попадна на най-слънчевата пътека там ще бъде и ти, защото хора като теб трябва да стъпват само по такива - чисти и светли...Благодаря ти!
  • Удивителна си, Рени, както всеки път, успяваш да ме накараш да почувствам творбата ти по един много специален начин! Пожелавам ти най-слънчевата пътека!
  • Младене, Ели, благодаря ви!
  • Ах, тези сгромолясващи се малки пътеки – съставки на големия ни житейски път!
    Не съм се сещала за тях, а именно по тях вървим...
    Замисли ме, Рени.
    Благодаря!
  • "а Хребетите – всичките са смугли,
    макар на хоризонта да са златни.
    Пътеките ми, тичали са като луди
    вярвали, че има пътища обратни"

    Впечатляващ финал на впечатляващо стихотворение! Поздравявам те, Рени!
Предложения
: ??:??