Животът

Jun 25, 2007, 1:28 AM

Poetry

540 0 6

Хлябът пораства, докато слуша
на земята жадния зов.
В Маята на топло се сгушва
и това се нарича... любов...
А после, при суша, дори
не му прави сметка,
спомня дълбоки дивни гори -
земна вълшебна гледка.
Жетва е сега, на вълни
житото тръпне, запява.
Свирят му нощем щурци,
заран го слънце огрява. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Животът

Want to read more?

Random works