25 июн. 2007 г., 01:28
Хлябът пораства, докато слуша
на земята жадния зов.
В Маята на топло се сгушва
и това се нарича... любов...
А после, при суша, дори
не му прави сметка,
спомня дълбоки дивни гори -
земна вълшебна гледка.
Жетва е сега, на вълни
житото тръпне, запява.
Свирят му нощем щурци,
заран го слънце огрява. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация