На земята се ражда животът
от малките илюзии на страстта.
От палавата игра между влюбени,
обсебила вибрациите на плътта.
Родиш се внезапно в някаква стая,
в някакво село или град.
Там растеш и там остаряваш,
тупуркал върху земя няколко ара.
И все забързан, все угрижен и припрян,
на стремето смълчано яздиш в кръг.
Дребните радости пренебрегнал,
от проблеми повтарящи се всеки път.
Под нозете ти земна твърд мълчи,
а над главата кълби небе безкрайно,
от чиито потулени чешми
изтича времето, надеждата и твоя край...
Животът е кръговрат. Животът е вълнение,
но завършва незнайно кога и как,
там горе, сред космическия вакум,
непознаващ нито порив, нито отчаяние.
© Миночка Митева All rights reserved.