Животът като такъв

Oct 10, 2021, 10:03 AM

Poetry

1185 4 15

Самотен остров сред морето…
Протяжно времето тече,
препъва се и тежко крета
и като спомен ме влече.
Неистово през зъби стискам
спасителната пъпна връв,
а пък животът без да иска
ме наранява чак до кръв.
Минават месеци, години,
минават хора и съдби,
а аз все чакам Той да мине
и да остане… може би! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Животът като такъв

Want to read more?

Random works