Животът като такъв

10 oct 2021, 10:03

Poesía

1187 4 15

Самотен остров сред морето…
Протяжно времето тече,
препъва се и тежко крета
и като спомен ме влече.
Неистово през зъби стискам
спасителната пъпна връв,
а пък животът без да иска
ме наранява чак до кръв.
Минават месеци, години,
минават хора и съдби,
а аз все чакам Той да мине
и да остане… може би! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Животът като такъв

Искате да прочетете повече?

Propuestas