Животът ли? Аз все не го оставях
каквото е решил - да ми се случи.
От чувствени капани го спасявах,
насъсквах го, когато беше скучен.
Насочвах и ръката на съдбата,
избрала моя мащеха да бъде.
Сърфирах по гръбнака на вълната,
промушвах се под чуждите присъди.
Орисницата шепнеше в ухото,
че смелият е често безрасъден.
Мечтите с мен вървяха към Голгота,
без страх от непознатото отвъдно. ...