pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17171
17 сент. 2010 г., 19:21

Животът ли? 

  Поэзия » Философская
766 1 29

Животът ли? Аз все не го оставях

каквото е  решил - да ми се случи.

От чувствени капани го спасявах,

насъсквах го, когато беше скучен.

 

Насочвах и ръката на съдбата,

избрала моя мащеха да бъде.

Сърфирах по гръбнака на вълната,

промушвах се под чуждите присъди.

 

Орисницата шепнеше в ухото,

че смелият е често безрасъден.

Мечтите с мен вървяха към Голгота,

без страх от непознатото отвъдно.

 

И дните - нестинарки на жарава -

танцуваха живота с дъх синкопен.

Отново с цвят на жажда те изгряват,

класят, а после падат като снопи.

 

Той гледа ме, повдигнал гневно вежди,

и пак суфлира роли на съдбата,

но е разбрал, че аз се разпореждам

с посоките на земните си дати.

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това стихотворение е кръстник на третата стихосбирка " Цвят на жажда". Правиш ме щастлива, че ме връщаш към старите ми стихове,
    Цветенце! Благодаря ти!🌹🥀🌷
  • Наситена емоция и страхотен финал! Чудесно е, Мари!🌹🔆❤️
  • Илко Илиев - Поета го определи като фундаментално. Твоят коментар е не
    по-малко ценен от неговия. И аз съм влюбена в думите ти, Гал!
  • Мечтите с мен вървяха към Голгота,
    без страх от непознатото отвъдно.

    Обичам това стихотворение! От първата до последната му дума!
  • Бяла Вранке, ценя думите ти! Кацай пак на стиховете ми, ще се радвам!
  • Много е хубаво!
  • Винаги си ми добре дошла, Петинка! Дано намираш в поезията ми това, което ти е нужно!
  • Харесва ми да спирам при теб, Мария!
  • Ваня, твоите коментари винаги са в превъзходна степен и ме карат да се чувствам длъжница пред думите ти!
    Селвер, радвам се да те видя и да чуя подкрепящата ти оценка! Благодаря!
  • Не спирам да ти се възхищавам!Невероятна си!
  • Сигурно вибрациите на душата ми не са били нито в нужната посока, нито с необходимата честота, Ели, за да накъсметя живота си.Но продължавам да упорствам и надеждата не ме е изоставила.
    Винаги се радвам на мъдрите ти коментари,които украсяват страничката ми!
  • Мен суперлативите ме притесняват и затова ги избягвам в коментарите си.
    Приветствам идеята, че трябва да се борим със съдбата си. Може да не я победим, но е сила на духа да й се противопоставим.
    И народът ни е казал:" Късметът е такъв, какъвто си го накъсметиш".
    Максима, която изразява убеждението си, че животът на всеки човек до голяма степе зависи от неговата лична активност.

    Поздравления за оптимистичната позиция и за светлото внушение, Мария!

    (Въздържах се да коментирам предходния ти стих, но сега ще го направя и ще разбереш защо...)

    Спокоен уикенд и спорна нова седмица!


  • Благодаря ти, че пиеш от бялата ми магия,Плами!Тя е добър лек за изострената ни от живота чувственост!
    "Мъдростта избира самотата" - това само мъдър човек може да го каже, Доче! Радвам се, че се познаваме! А твоята мисъл ще роди новото ми стихотворение, благодаря ти за нея!
  • "Орисницата шепнеше в ухото,

    че смелият е често безрасъден."

    Че единак в глутница не вирее,
    че мъдростта избира самотата...
    Когато изборът е грешен, вместо верен
    заключва тя към себе си вратата...

    Абсолютни истини поднесени по непогрешим начин!С удоволствие те прочетох(няколко пъти)!
  • Бяла магия си, Пастирке! Поздрав!
  • Боби, нашите стихове са огледалата на душата ни! Благодаря ти, че ме виждаш такава!
  • Aнгеле, ценя казаното от теб и ти благодаря за високата оценка!
  • Великолепен стих-изповед!!!
    Поздравявам те, Мария!
  • Не зная как да коментирам думите ти, Ив...!Казаното от теб е по-ценно от най-голямата литературна награда!Дали ще ми стигне живота да я заслужа, наистина?
    Благодаря Ви с реверанс, Ваше Поетично благородие!
    Валя, Руми, Роси - надявам се никога да не ми липсва вашето присъствие в моята поетичната страничка и в списъка на литературните ми приятели!
  • "Орисницата шепнеше в ухото,
    че смелият е често безрасъден.
    Мечтите с мен вървяха към Голгота,
    без страх от непознатото отвъдно."

    Лирическата героиня запленява читателя с духовната си сила.
    Поздрав, Мария!
  • Ееее, страхотна си!
  • Изкуството да правиш и да подаряваш Поезия са две различни неща. Ти правиш великолепно и двете, Мария - един от най-любимите ми автори по света.
  • Благодаря за ласкавия коментар, Илко! Думите ти топлят! Като слънчевия ти поздрав!
  • Соня,радвам се, че стихотворението ти е харесало!
    С него репетирам като поведение не проведения си дуел с живота.
  • Поздрав, за чудесния стих, макар, че не подкрепям изцяло философията - това, разбира се, в случая няма никакво значение - ще повторя - Стихът е чудесен! Поздрав!
  • Кураж си имам, ала той
    ще стигне ли до края, Райчо?
    Мечтите свирят пак отбой,
    а аз от яд ще се разплача...

    На лирическата и е лесно, тя е по-силна от мен, Христо. Бих искала да съм господар на съдбата си, но трудно се получава...
    Ивон, благодаря за сърдечните ти поздрави!
    Татяна, дано Животът ме чуе, че аз искам да се разпореждам с него и ми преотстъпи заповедническата си роля!
  • но е разбрал, че аз се разпореждам

    с посоките на земните си дати. Страхотно и като идея, и като изпълнение.



  • Това с основание може да се нарече Апотеоз за човешката природа (или как се борим със съдбата си), но нека извън клишето кажа, че малко могат да напишат това. С тезата, че човек е господар на съдбата си не съм съгласен, но определено стихотворението ми хареса. Поздрави!
  • Браво за куража)))
Предложения
: ??:??