Мъгливи, мрачни, лепкави и мокри са всички нощи в този празен град. Безслънчеви и пусти, и самотни са всички дни след теб и любовта. Ужасни са! Враждебни са! Коварни! Студени хора с ледени лица, потънали в среднощните кошмари и в своите светове, и в страха. Те може би дори не знаят кой си. Не знаят как те срещнах, как живях. Не знаят как за тебе плача нощем. Не знаят и не ще да разберат. Те може би дори не забелязват сълзите в зачервените очи, усмивката, застинала отдавна и в тъмното оставени следи. Те може би не искат да попитат дали и как ще продължа сама, дали отново слънцето ще видя, дали ще разцъфтя с пролетта... Не ме интересуват! Те са никой! Не ме вълнува тяхната съдба! Аз цвете съм на парещото лято... Не ще остана никога сама! С вълните му солени ще се пеня! Ще се разливам нежно по брега! И ще изгрявам всяка сутрин на небето! Ще те целувам всяка вечер в съня... Ще стана ехо от смеха на самодива! Ще стана на русалките сестра! Аз искам още малко да те имам. А после нека спуска се мъгла...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.