16 dic 2006, 5:40

Животът ми без теб... 

  Poesía
937 0 5
Мъгливи, мрачни, лепкави и мокри
са всички нощи в този празен град.
Безслънчеви и пусти, и самотни
са всички дни след теб и любовта.
Ужасни са! Враждебни са! Коварни!
Студени хора с ледени лица,
потънали в среднощните кошмари
и в своите светове, и в страха.
Те може би дори не знаят кой си.
Не знаят как те срещнах, как живях.
Не знаят как за тебе плача нощем.
Не знаят и не ще да разберат.
Те може би дори не забелязват
сълзите в зачервените очи,
усмивката, застинала отдавна
и в тъмното оставени следи.
Те може би не искат да попитат
дали и как ще продължа сама,
дали отново слънцето ще видя,
дали ще разцъфтя с пролетта...
Не ме интересуват! Те са никой!
Не ме вълнува тяхната съдба!
Аз цвете съм на парещото лято...
Не ще остана никога сама!
С вълните му солени ще се пеня!
Ще се разливам нежно по брега!
И ще изгрявам всяка сутрин на небето!
Ще те целувам всяка вечер в съня...
Ще стана ехо от смеха на самодива!
Ще стана на русалките сестра!
Аз искам още малко да те имам.
А после нека спуска се мъгла...

© Теодора Стефчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??