Животът на поета

May 8, 2008, 3:34 PM

Poetry » Phylosophy

522 0 5

Животът на поета
Да бродиш из гората боса,
да тичаш, грееш и шептиш,
да вкусваш от небето росно
и леко в края да заспиш.
Нима това не е живота,
нима не тичаме натам?
Прострени в своята Голгота,
безкрайно търсим черен плам.
Защото черно е сърцето,
привикнало на грозна мъка,
по-черно е и от небето, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Животът на поета

Want to read more?

Random works