niko_niko (Нико Ников)
198 331
8.05.2008 г., 15:34 ч.

Животът на поета 

  Поезия » Философска
475 0 5

Животът на поета

 

Да бродиш из гората боса,

да тичаш, грееш и шептиш,

да вкусваш от небето росно

и леко в края да заспиш.

 

Нима това не е живота,

нима не тичаме натам?

Прострени в своята Голгота,

безкрайно търсим черен плам.

 

Защото черно е сърцето,

привикнало на грозна мъка,

по-черно е и от небето,

подгизнало в безкраен укор.

 

А трябва ли да търсим нежност,

или да бродим в самота?

Ще питаме стиха небрежен -

той светло води ни в света.

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??