Нощта притихва безлика, студена
и мракът натяга своя пъклен капан.
Стъпки отекват в мъглата смутена,
от грях и лъжи, без капчица свян.
В бездна политат спомени, клетви,
мислиш, че всичко е свършило, край.
Греховете си шиеш с нишки проклети,
но нишката скъсва се, скъсва се, знай.
Животът нарязва на дребно мечтите
и ти се разпадаш до лепкава кал.
Защо не избърса от очите сълзите,
на тези от които си грабил без жал? ...