От ежедневната умора искам да избягам,
от мрачните,студени пейзажи на деня.
На всички вас с любов сърцето си да дарявам,
очите,искам,да открият красотата на света.
Животът ни - пъстър като кожа на зебра е -
редуват се чисти и светли с черни и мрачни петна.
Спокойно понякога в снежнобяло пристъпваме,
миг след това - в горчива и страшна тъма...
Аз ще пресегна, ще гребна среброто от бяла луна
и с нежност на всеки от него ще дам.
Слънцето ще моля за златна топлина,
любовта към другите за да запаля с плам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up