От ежедневната умора искам да избягам, от мрачните,студени пейзажи на деня. На всички вас с любов сърцето си да дарявам, очите,искам,да открият красотата на света.
Животът ни - пъстър като кожа на зебра е - редуват се чисти и светли с черни и мрачни петна. Спокойно понякога в снежнобяло пристъпваме, миг след това - в горчива и страшна тъма...
Аз ще пресегна, ще гребна среброто от бяла луна и с нежност на всеки от него ще дам. Слънцето ще моля за златна топлина, любовта към другите за да запаля с плам.
От мрака ще открадна прашинка тъмнина, със много от луната и звездите ще го смеся. В палитрата от красотата на цвета им света да преоткрие всеки,по-различен и чудесен.
Тогава ще помаха за успешен път росата свежа, ще запее нежна песен вятъра чудат, а пролетта листАта и зелена ще ни пожелае да вървим в живота си напред,а не назад.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав и ще чакам редактираният вариант, би станал великолепен стих
Бъди обичана и щастлива мила