so-sad-girls (Асето и Ив)
10 13
Sep 14, 2008, 1:01 AM

Животът през моите очи... 

  Poetry » Love
986 0 5

Всеки удар понасям,
за всяка сълза си плащам жестоко.
Животът ме е научил -

стане ли трудно, да се изнасям,
но раната от теб остава надълбоко.
Знам, би трябвало да се радвам, но не мога,
знаеш ли какво чувствам аз сега?
Убита от най-близките си хора -

ето, това е в моята душа.
Но никoй никога не ме е разбирал
и трябва да съм такава, каквато не съм,
на ръба - готова да скоча -
не осъзнала коя съм!
Зад щастливата ми маска

се крие пустият ми свят,
от който не мога да се измъкна

и който ме дърпа назад!
Сочиш ме и се присмиваш,

а аз подминавам с наведена глава.
Така и не осъзна, че ме убиваш -

просто не осъзна.
Будя се сутрин с надежда за по-добър ден -
излизам навън и виждам -

всички погледи впити в мен!
Знам какво ме очаква 

 и съм подготвена за това!
Цял живот живея по този начин -

със самотата под ръка...
Мисля си, че имам нещо,
а в следващия момент

то жестоко си отива -
мислейки си, че не прави грешка -

подло ме убива!


Асето и Ив
Ще се радваме да чуем коментарите ви! :]

© Асето и Ив All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??