14.09.2008 г., 1:01 ч.
Животът през моите очи...
Всеки удар понасям,
за всяка сълза си плащам жестоко.
Животът ме е научил -
стане ли трудно, да се изнасям,
но раната от теб остава надълбоко.
Знам, би трябвало да се радвам, но не мога,
знаеш ли какво чувствам аз сега?
Убита от най-близките си хора -
ето, това е в моята душа.
Но никoй никога не ме е разбирал
и трябва да съм такава, каквато не съм,
на ръба - готова да скоча - ...
за всяка сълза си плащам жестоко.
Животът ме е научил -
стане ли трудно, да се изнасям,
но раната от теб остава надълбоко.
Знам, би трябвало да се радвам, но не мога,
знаеш ли какво чувствам аз сега?
Убита от най-близките си хора -
ето, това е в моята душа.
Но никoй никога не ме е разбирал
и трябва да съм такава, каквато не съм,
на ръба - готова да скоча - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Асето и Ив Всички права запазени
Предложения
-
-
Пожелавам ти... Да е топло и тихо. И да бъде декември. Нежно утро. Снежинки. ......
-
Понеже не успявам да се впиша и цялата съм някак на парчета през май денят ми е накъсан на ноти... м...
-
Очи затваряш хрисимо в нощта, пребродих с тебе сто живота кратки Последния билет от суета държи оназ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
