14.09.2008 г., 1:01 ч.
Животът през моите очи...
Всеки удар понасям,
за всяка сълза си плащам жестоко.
Животът ме е научил -
стане ли трудно, да се изнасям,
но раната от теб остава надълбоко.
Знам, би трябвало да се радвам, но не мога,
знаеш ли какво чувствам аз сега?
Убита от най-близките си хора -
ето, това е в моята душа.
Но никoй никога не ме е разбирал
и трябва да съм такава, каквато не съм,
на ръба - готова да скоча - ...
за всяка сълза си плащам жестоко.
Животът ме е научил -
стане ли трудно, да се изнасям,
но раната от теб остава надълбоко.
Знам, би трябвало да се радвам, но не мога,
знаеш ли какво чувствам аз сега?
Убита от най-близките си хора -
ето, това е в моята душа.
Но никoй никога не ме е разбирал
и трябва да съм такава, каквато не съм,
на ръба - готова да скоча - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Асето и Ив Всички права запазени
Предложения
-
-
Почувства ли дъха ръждив в листата, изгубили облога със смъртта? Те стелят се със златен отпечатък и...
-
Железен!!! “това, което не ни убива, ни прави по-силни” Ницше Железен бях!... Във кървави дуели ......
-
Не знам какво ме чака там – отвъд дъжда. ... а колко обич имам да ти казвам... Селвер Навреме беше т...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
