Jul 5, 2013, 11:35 AM

Животът си тече 

  Poetry
372 0 4

Дойдох, видях и... си отивам.

Една предречена съдба.

Във туй пространство аз се свивам,

като изплакана върба.

 

Сега реката ми изтича

нагоре в горното море.

От извора към него тича

и мъдростта да събере.

 

Така животът се излива

с годините към своя край.

И в устието се разлива,

за да намери своя рай.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??