koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
5 июл. 2013 г., 11:35

Животът си тече 

  Поэзия
5.0 (1)
443 0 4
Дойдох, видях и... си отивам.
Една предречена съдба.
Във туй пространство аз се свивам,
като изплакана върба.
Сега реката ми изтича
нагоре в горното море.
От извора към него тича
и мъдростта да събере.
Така животът се излива
с годините към своя край.
И в устието се разлива,
за да намери своя рай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Все права защищены

Предложения
  • Napolitano (Валентин Желязков) BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
    BEST OF THE BEST FROM NAPOLITANO
  • Азазел (Неличка) ***
    Бросить все и уехать... к тебе. Ты только, обязательно, жди! Мне бы спуститься к Неве, мне бы увидет...
  • Горо (Горо Горов) Я думал про жизнь в России
    Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова) Новый год
    Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...

Ещё произведения »