koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
5 июл. 2013 г., 11:35

Животът си тече 

  Поэзия
373 0 4

Дойдох, видях и... си отивам.

Една предречена съдба.

Във туй пространство аз се свивам,

като изплакана върба.

 

Сега реката ми изтича

нагоре в горното море.

От извора към него тича

и мъдростта да събере.

 

Така животът се излива

с годините към своя край.

И в устието се разлива,

за да намери своя рай.

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??