Наесен са дните мъгливи,
а сенките – призрачни, сиви,
тогава стихът ми бледнее...
и слънце в душата не грее.
До късно в среднощните бдения,
очаквам духовни прозрения
и онзи миг, в който Луната,
окъпва в позлата Земята!
Как леко и волно се диша,
щом следвам повелята висша
и пътя незрим на душата,
пристигнала чиста и свята! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up