Наесен са дните мъгливи,
а сенките – призрачни, сиви,
тогава стихът ми бледнее...
и слънце в душата не грее.
До късно в среднощните бдения,
очаквам духовни прозрения
и онзи миг, в който Луната,
окъпва в позлата Земята!
Как леко и волно се диша,
щом следвам повелята висша
и пътя незрим на душата,
пристигнала чиста и свята! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация