Препускам между двата полюса на сърцето,
там, където от липса са уморени тревите
и полегнали, срамежливо разголени,
избуяват желания, а са окосени лъжите.
По заледените ми копита полепва жарава.
С ноздри вдишвам барутния дим.
За размисъл малко време остава,
късно е за оттегляне НЕВРЕДИМ.
© Милко Христов All rights reserved.
Два пъти по 6,и пак ми е малко!