Sep 1, 2013, 4:30 PM

Жребий 

  Poetry » Phylosophy
607 0 5

Тръгна си лятото с уморени нозе

и палави сенки на толкова влюбени,

тъжни са чайките над разлюляно море,

тръгна си лятото от златните дюни.

С писък пресипнал и вечност на океан,

за малко приседна на нашата маса,

дари песъчинки с огненочервен плам,

запя за сбогом и в сладък сън ни унесе.

Тръгна си... след изкусния свой летеж,

облъчи ни с вятърна, мощна енергия,

като феникс изровен от пепелта,

да летим ориса ни - на лятото жребия.

© Мариола Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??