1 sept 2013, 16:30

Жребий 

  Poesía » Filosófica
608 0 5

Тръгна си лятото с уморени нозе

и палави сенки на толкова влюбени,

тъжни са чайките над разлюляно море,

тръгна си лятото от златните дюни.

С писък пресипнал и вечност на океан,

за малко приседна на нашата маса,

дари песъчинки с огненочервен плам,

запя за сбогом и в сладък сън ни унесе.

Тръгна си... след изкусния свой летеж,

облъчи ни с вятърна, мощна енергия,

като феникс изровен от пепелта,

да летим ориса ни - на лятото жребия.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??