Заспа брегът и езерото спи.
Дърветата позират над водата.
И няма вятър - някъде се скри,
и вече възцари се тишината.
По бузите на облачета бели
позлатата се стеле като руж.
От изток две звезди изгрели
намигат им и скришом, и науж.
Природата навярно е щастлива,
а Слънцето на залез е поет
и чувството в небето се прелива,
и синьото му става виолет.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up