Заспа брегът и езерото спи.
Дърветата позират над водата.
И няма вятър - някъде се скри,
и вече възцари се тишината.
По бузите на облачета бели
позлатата се стеле като руж.
От изток две звезди изгрели
намигат им и скришом, и науж.
Природата навярно е щастлива,
а Слънцето на залез е поет
и чувството в небето се прелива,
и синьото му става виолет.
© toti Todos los derechos reservados
по толкова красив, вълнуващ начин,
докосва душата, а тя става част от
тази идилична природна картина.
Душевен мир и хармония носи
прекрасната ти творба, Тоти!
И тя тръгва към "Любими", благодаря ти!